Законът за приемането на еврото ще бъде внесен до месец в Народното събрание, съобщи зам.-министърът на финансите Методи Методиев по време на дискусия членството на България в еврозоната в Министерския съвет. Той подчерта, че отговарянето на критерия за инфлацията остава основно предизвикателство пред страната, пише Дневник.
Въпреки че България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., служебното правителство продължава работа по подготовката на страната ни за членство с ускорени темпове, увери той.
„България полага всички възможни усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г.“, посочи той.
Министерският съвет предстои да приеме и внесе в Народното събрание проектозокана за БНБ, изготвен от самата институция, по който тя ще работи след приемане на еврото.
Според него наред с инфлацията предизвикателство за България по отношение на критериите за членство вече е и постигането на изискването за стабилни публични финанси и ограничаването на бюджетния дефицит на 3 процента от БВП. Отново насочи към парламента разрешаването на въпроса с размера на дефицита.
„Имаме готовност с приходни и разходни мерки, с оценен годишен фискален ефект, които могат да бъдат разгледани в Народното събрание и ако получат необходимата политическа подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение“, каза Методиев.
По думите му от дискусиите в публичното пространство изглежда, че има консенсус за 3 процента дефицит.
Допълни, че стабилните финанси са важни не само за приемането на еврото, но и от гледна точка на стабилността на икономиката ни в настоящата динамична финансова и геополитическа обстановка.
Подуправителят на БНБ Нина Стоянова потвърди, че продължава работата по подготовката на страната за приемането на единната европейска валута. Според Стоянова е време за информационна кампания, която да отговори на всички въпроси на хората.
„Това знание да стига до цялото общество на страната и да няма почва за страхове и притеснения във връзка с въвеждане на еврото, защото това е едно значимо и положително събитие за нашата страна“, обяви тя.
Вицепремиерът Атанас Пеканов посочи, че има ясни позитиви от икономически и социален характер за всеки български гражданин от приемането на еврото. Още през 90-те години беше направен осъзнат избор с прикрепянето на едно котва за стабилност, каквато беше валутният борд. Това означава, че от 25 години България не упражнява самостоятелна парична политика и това донесе стабилност и доверие в страната, напомни той.
„Макар че миналата година имаше спекулации, че България ще влезе насила в еврозоната, това ще стане, когато свършим работата, която е пред нас… Уверен съм, че Народното събрание ще гласува нужните законови промени, в същото време сме предприели всички мерки за укротяване на инфлацията“, заяви той.
Според него това ще е най-големият двигател за сближаването на доходите, но и за реформите.
„Народното събрание ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове“, каза Росен Желязков, председател на Народното събрание.
Подкрепа за присъединяване на България към еврозоната и необходимост от информационна кампания, която достъпно и разбираемо да обясни на хората ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото, изразиха представители на синдикатите, работодателски и граждански организации.
Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, изтъкна, че членството на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са кауза и основни приоритети за българския бизнес.
„Продължаваме, макар и спорадично и реактивно, да водим ожесточен политически дебат за ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото. Неоспорими факти и разумни аргументи често отстъпват пред популистки и манипулативни внушения, които се заиграват с естествения страх от големи промени, който понякога съпътства всеки човек“, посочи Попдончев.
По думите му липсата на широка обществена информираност за практическите аспекти на присъединяване към еврозоната, както и недостатъчната навременна и детайлна комуникация с всички заинтересовани страни, допълнително подхранват несигурност и негативни нагласи. Затова според него ефективната комуникация е ключова за доверието в еврозоната.
Според него какви са ползите и как ще се справим с предизвикателствата не са най-важните въпроси.
„Трябва да отговорим само на един въпрос – защо България трябва да е част от еврозоната възможно най-скоро, и сме длъжни да го направим на разбираем и достъпен език“, смята той.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви от името и на другия синдикат – КТ „Подкрепа“, подкрепата за влизането на България в еврозоната. Посочи, че е важно да се каже ясно защо инфлацията в България, но и в Хърватия в самото начало след влизането й в еврозоната върви в едни по-динамични темпове. Според него за България обяснението е в спекулативното увеличение на редица цени и стоки от първа необходимост. От изключително значение е сега да успеем да овладеем ценовите равнища на справедливите им нива, а не на спекулативните нива, особено на стоките от първа необходимост, на хранителните стоки, каза Димитров и добави, че ако това не стане, ще бъде трудно на информационната кампания за еврото.
